- Корея
- Корея
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Да , за тях е нормално било освежаващо и имали само такава т.н. Съгласих се , но реших да си купя вода от града . Това не мога да го пия . Платих си застраховката , сложиха ми стикер на слюдата и ме предупредиха да го пазя , защото без него застраховката е невалидна и глобата е 5000 $ . Леле , сериозна работа . Проверка на телефоните , показа че там не работят най - вероятно са друга система . Тръгнах към града да намеря място с WI-FI , да намеря банка , да сменя пари , да си купя телефон и карта и да се нахраня .
.
.
.
.
.
Това беше плана и после газ към Пусан , пише се с Б , но се чете с П . Следваща цел е Япония . От там има повече фериботи и са по - евтини , така ми казаха момчетата , които ме посрещнаха , а и аз исках да покарам и да разгледам Корея преди да отида в Сеул . Моята цел в Япония беше Хирошима , но от Тонг Хе няма ферибот до град Шимоносеки ( Япония ) . Влязох в града , чудех се накъде да поема , опитите да питам някой кореец за банка пропаднаха . Пълна езикова бариера . Не го очаквах . Предполагах , че все някой може да знае английски . Видях магазин за мотори на Даелим и спрях пред него с надеждата да ме упътят към банка , нямах никакви корейски пари , а трябваше да зареждам бензин .
Влязох в магазина , оказа се семеен бизнес , вътре дядовата ръкавичка - жени с деца , мъже и един клиент с костюм . Попитах на английски за банка , но и тук същото ни дума . Обаче , клиента чу опитите ми за разговор , извади един голям смартфон и през речника ме попита какво търся . Най - после надежда , написах , че търся банка . Човекът ме разбра и взе да ми показва посоката с ръце . Да , ама стана много сложно , защото имаше поне 5 - 6 промени в посоката . Накрая разбра , че няма да се получи и ми написа да го последвам с мотора . Той се качи в един джип и аз след него . Доста си покарахме из града абсурд беше сам да намеря банката .
Когато пристигнахме , реших да го използвам още , човека беше свестен и го попитах за магазин за телефони . На точното място съм в съседната улица има такъв магазин . Благодарих на човека , хубаво нещо си е интернета особено когато се ползва по предназначение . Сам не знам колко време щях да загубя в търсене . Мислех си , че градът е малък , поне така ми се стори , но се оказа доста голям . Влязох в банката и си мислех , че в голяма банка не може никой да не знае английски . Обаче , пак греда , никой и дума не обелва . С езика на жестовете и с долари в ръката обясних им , че искам да ги сменя . Разбраха ме , но ми говореха нещо на корейски и не сменят парите . И така около 10 минути .
Стоя така , не ми се търси друга банка и пак жестове . Най - после , появи се едно момиче , което знаеше английски и се разбрахме за нула време . Не ми сменяли парите , защото трябвало да попълня декларация за парите , защото съм чужденец . Това не ми стана ясно , но подписах една бланка и смяната беше извършена веднага . Взех си парите и тръгнах към магазина за телефони , като оставих мотора . Намерих магазина , беше съвсем близко и влязох . Отново блокаж , но там имаше WI - FI и вече през речника на моя телефон обясних какво ми трябва . Да , ама техните телефони едни цифри , такива големи и скъпи , не е за вярване . А на мен ми трябва нещо колкото да изкарам 10 - 15 дена , нито екстри ми трябват .
.
.
Бръкнах в джоба си и им показах какво имам в предвид . Изсмяха ми се , такива при тях отдавна нямало . Хайде стига , забравиха гладните години . Не ми хареса и се отказах . Преди да вляза в магазина мярнах KFC наблизо , поне ще се нахраня и ще си взема сандвич за из път , не ми се рискуваше още с корейска храна . Когато влязох в KFC - то нямаше никой и първата ми работа беше да попитам дали говорят английски . Този път уцелих , едно от момичетата ( честно казано приличаше на мъж ) говореше , така че се опитах да вържа разговор . Имаше и безплатен интернет . Някак си се нареждаха нещата . Взех си два сандвича и кола и седнах в едно сепаре . Направи ми впечатление , че ме гледат много странно и нещо си говорят като побутваха момичето което знаеше английски към мен .
Явно искаха да питат нещо , но не се решаваха . Взе да ми става смешно , страх ли ги беше или се притесняваха . Най - накрая момичето дойде и ме попита защо съм така облече , навън е топло , а пък аз целия съм в кожа . Отговорих , че съм с мотор, но не ми повярваха . Добре , оставих си всичко там и прибягах и си докарах мотора . Какви очи направиха не е истина . Попита ме откъде съм ? Казах България , но ми стана ясно , че не са и чували . След като им преведе България на корейски взеха да ровят в телефоните и очите им още по - големи . Ама това било много далеч , те мислели , че е някъде в Русия по - близо . Казах им за околосветското и пак в ах . Излязоха да снимат мотора . Предложих да се снимаме и пак избутаха момичето с английския , доста се дърпаше , не искаше да се доближаваме .
.
.
Какъв мъж , той сигурно насила са го оженили , хванах я здраво и колежките я спукаха от бъзик . Нахраних се , прибрах си сандвича , купих си и вода и попитах за посоката към Пусан . Обясниха ми , беше лесно . Kазах чао и на пътя Излязох много бързо от града и след няколко километра видях табела Пусан . Дадох газ и се включих в магистрала . Разстоянието до Пусан е малко над 400 км , така че си казах , че ще го мина бързо . Не бях минал и 2 километра , когато чух зад гърба си сирени и видях полицейски джип и чувах нещо да казват на корейски . Спрях веднага и към мен се приближи един полицай , не беше въобще доволен , ако съдя по физиономията му .
Отворих си каската и както беше започнал да нарежда нещо на корейски и млъкна . Попитах го дали говори английски , оня вдигна рамене . Ами сега , защо ме спряха ? Полицаят отиде до колата и се върна с нещо като книга . Разлиства малко и ми показа една картинка . Разбрах , на магистрала е забранено за мотоциклети . Показа ми карта с обозначени пътища в Корея , по които може да се движат мотоциклети . Те бяха оцветени в синьо . Всички останали са забранени . Кимнах с глава и полицаят ми направи жест да ги последвам . Егати правилата , що за тъпотия , нямаше никакви коли по магистралата и толкова забранени пътища . Изведоха ме от магистралата и ми показаха пътя за Пусан . Този път пак като магистрала , само че е с две ленти , не с три . Идеален , не много натоварен , движи се покрай брега . Първото нещо , което ми направи впечатление , беше , че видях насред оризищата църква . Знаех , че има много християни , ама чак църква още от първите километри .
.
.
Малко по - нататък видях и една статуя на Буда , беше обърната към морето . Ограничението е 90 км/ч , но от време на време се появяваше някой състезател и аз използвах да се включа , за да ускоря темпото . Честно казано малко съм разочарован . Aко не виждаш лицата на хората , по нищо не може да разбереш , че си в Корея . Всичко е модерно , почти нищо не e останало от корейската архитектура .
.
.
.
.
Типичният азиатски стил на къщите почти никъде не го видях . Пътят - перфектен , почти не е натоварен , от време на време ме застига някоя полицейска кола , карат зад мен , виждам че ме снимат , изпреварват ме много бавно , но не ме спират . Аз си карам в ограничението , но понякога се отпускам малко , щото иначе ще заспя .
.
.
.
.
Появиха се много пазарчета покрай пътя , на които се продаваше краб ( рак ) . Продаваха само това и навсякъде имаше реклами на краб . Даже видях и хотел , който беше направен като рак , но го мярнах в последния момент и не можах да го снимам , беше интересен . Не издържах и спрях да си купя . Езикова бариера пълна . Две възрастни жени продаваха варени раци по 5 $ парчето . За съжаление исках само един , а те продават в кутии по 10 бр .Въпреки че не говорехме , се разбрахме и аз си купих един и един изядох там ( почерпиха ме ) . Вкусно , само дето нямаше бира .
.
.
Никак не спори пътя с тази скорост , спазвам всички ограничения на скоростта , особено като минавам през разни села и малки градчета . В този регион всичко е свързано с раците , докато карах по пътя нищо друго не видях освен тези пазари , сергии на пътя , ресторанти за раци . Влязох в град Гьонг донг или нещо такова , явно хванах час пик , защото движението беше ужасно , много се чакаше по светофарите , а пък те не бяха никак малко на брой . Околовръстен път няма . Огладнях и се чудех къде да спра и какво да си купя за ядене .
Освен това имах бойна задача от дъщеря ми да й купя Соджу . Това е корейска слабо алкохолна напитка . Видях нещо като отбивка с малък паркинг и нещо подобно на заведения за бързо хранене по корейски . Имаше и малки магазинчета , подобни на минимаркети. Спрях за бира и да купя Соджу . Взех си бира , купих и Соджу и в съседство имаше нещо като лафка , там приготвяха различна храна и ми се стори , че става за ядене , поне на външен вид .
.
.
Купих си няколко неща , като изборът беше основно по външен вид . Вече споменах за езиковата бариера , така тук се оправях само с ръце . Искам да спомена , че и там има таксиджии олигофрени . Забележете къде е спрял бакшиша на клипа зад мен .
.
.
.
.
.
.
